Учени

Кликнете върху буквата,

с която започва фамилията на учения.

А   Б   В   Г   Д   Е   Ж   З   И   Й   К   Л   М   Н   О   П   Р   С   Т   У   Ф   Х   Ц   Ч   Ш   Щ   Ю   Я

С червено са означени имената на учени, липсващи в учебното съдържание за 8-ми клас. Те имат надграждаща функция - могат да се използват в часовете по ЗИП или ФУЧ, например като теми за проекти.

А

Б

Каспар Томсен  Б А Р Т О Л И Н  -  Младши (1655 - 1738)

Датски анатом и политик. На негово име са кръстени Бартолиновият проток на подезичната слюнчена жлеза, Бартолиновите жлези в женската полова система.

===========================

Уилям  Б А У М А Н (1816 - 1892)

Английски хирург, офталмолог. На 25-годишна възраст разкрива структурата на нефрона, като открива, че съществена роля в него има капсулата, която е наречена на негово име - Бауманова капсула. На негово име са кръстени още две структури в човешкия организъм: Бауманови жлези – в обонятелната лигавица и Бауманова мембрана – предната ограничителна мембрана на роговицата.

В

Констанцио  В А Р О Л И О (1543 - 1575)

Италиански анатом и хирург, личен лекар на папа Григорий XIII. Открива моста (част от мозъка, разположена под средния мозък, над гръбначния и пред малкия мозък), който по-късно е наречен на негово име - Варолиев мост.

Г

Камило  Г О Л Д Ж И (1843 - 1926)

Италиански невролог и хистолог, открива структура в животинската клетка с важна роля в клетъчната обмяна на веществата, която е наречена на негово име - апарат (комплекс) на Голджи.  За изследванията си върху нервната система получава Нобелова награда по медицина през 1906 г.

============================

Рение де  Г Р А А Ф (1641 - 1673)

Холандски анатом и физиолог, описал строежа на яйчниковия фоликул, който носи неговото име - Граафов фоликул.

Д

Едуард  Д Ж Е Н Е Р (1749 - 1823)

Английски лекар и учен-биолог. Създава през 1796 г. първата ваксина - срещу едра шарка.

Е

Бартоломео  Е В С Т А Х И О (1510 - 1574)

Италиански лекар и анатом. Неговото име носят Евстахиевата тръба (канал, свързващ средното ухо и носоглътката), както и полулунната клапа на долната куха вена (valvula Eustachii). Изследвал анатомията на зъбите, бъбреците, нервите, вените. Открива надбъбречните жлези. Създава "Анатомически таблици" с 38 гравюри, които служат като учебен атлас на медиците до средата на XIX век.

Ж

З

И

Й

К

Алфонсо  К О Р Т И (1822 - 1876)

Италиански хистолог. Изследва слуховия апарат на бозайници, като през 1851 г. открива структура в ухото, наречена на негово име - Кортиев орган. 

Л

Франц фон  Л А Й Д И Г (1821 - 1908)

Немски зоолог и хистолог. Неговото име носят: Лайдигов орган - теменното око на влечугите, Лайдигови органи - малки органи на антените на членестоногите, Лайдигови клетки - хормонпродуциращи клетки при бозайниците.

Паул  Л А Н Г Е Р Х А Н С (1849 - 1888)

Немски анатом и хистолог. Открива през 1868 г. един вид макрофаги в епителните тъкани, които са наречени клетки на Лангерханс. През 1869 г. открива в панкреаса струпвания от клетки, които произвеждат хормони и те са наречени Лангерхансови острови. Името му носи и мембранен белтък върху повърхността на Лангерхансовите клетки - лангерин.

================================

Карл  Л А Н Д Щ А Й Н Е Р (1868 - 1943)

Австро-американски патолог. През 1901 г. открива AB0-системата на кръвните групи, за което получава Нобелова награда по медицина за 1930 г.  През 1909 г. открива вируса на полиомиелита. През 1940 г. открива резус-фактора.

====================================

Антони ван  Л ь О В Е Н Х У К  (1632 - 1723)

Нидерландски търговец и учен естественик. Един от основоположниците на микроскопията. Първият учен, който със собственоръчно изработения си микроскоп описва протозои. Наблюдава за пръв път бактерии и поставя началото на микробиологията през 1683 г. Пръв наблюдава строежа на мускулни влакна, зъби, строежа на еритроцитите. Потвърждава наличието на сперматозоидите, открити от Луис Доминик Хам.

М

Н

О

П

Луи  П А С Т ь О Р (1822 - 1895)

Френски химик и биолог, един от основателите на микробиологията. Поставя основите на имунологията, като създава ваксина срещу антракс при овцете (през 1881 г.) и срещу бяс (през 1885 г.).  Създава (през 1862 г.) метод за предпазване на продуктите от патогенни бактерии, който е наречен на негово име - пастьоризация. Излага хипотезата, че свойствата на химичните съединения зависят от пространствената структура на молекулите им, а не само от химичния им състав и така става основоположник на стереохимията.

Р

С

Енрико  С Е Р Т О Л И (1842 - 1910)

Италиански психолог и хистолог. На негово име са кръстени Сертолиевите клетки - клетки в семенните каналчета, които подпомагат дейността на сперматозоидите.

Т

У

Ф

Габриеле  Ф А Л О П И О  (1523 - 1562)

Италиански анатом. На негово име са назовани Фалопиевите тръби - маточните тръби, които описва за пръв път, както и малък канал в черепа, през който преминава лицевият нерв.  Описва полукръглите канали на вътрешното ухо, дава названия на вагината, клитора, плацентата, небцето и ушната мида. Пише трактат за сифилиса. Първи разграничава доброкачествен от злокачествен тумор. Дава първото описание на презерватив. Има изследвания и в областта на ботаниката - директор е на Ботаническата градина в Падуа. На негово име има род растения от сем. Лападови - род Fallopia.

===========================

Зигмунд  Ф Р О Й Д (1856 - 1939)

Австрийски невролог и психолог, основател на психоанализата. 

Х

Фридрих Густав Якоб  Х Е Н Л Е (1809 - 1885)

Немски ихтиолог, патологоанатом и физиолог. Описва нови родове прешленести червеи и хрущялни риби. Неговото име носят много структури в човешкия организъм - две анатомични структури в бъбреците - примка на Хенле и тубули на Хенле, крипта на Хенле - микроскопичен джоб в конюнктивата на окото, телца на Хасал-Хенле - образувания в окото, фисура на Хенле - влакнеста тъкан между сърдечните мускулни влакна, ампула на Хенле - образувание в маточната тръба, слой на Хенле - външен слой от клетки на кореновата обвивка на космения фоликул, лигамент на Хенле - сухожилие на правия коремен мускул, мембрана на Хенле - образувание в хориоидеята на окото, обвивка на Хенле - съединителна тъкан, която изгражда слой от нервните влакна. 

Ц

Ч

Ш

Теодор Шван (1810 - 1882) 

Немски анатом и физиолог. Пръв формулира клетъчната теория за строежа на организмите. Установява, че дрождите са вид гъби. Открива пепсина - първият ензим, изолиран от животинска тъкан. На него са кръстени Швановите клетки, които изграждат обвивката на нервните клетки. Счита се за основател на съвременната хистология.

Щ

Ю

Я